сряда, декември 22, 2010

Из улиците на Истанбул

Бях за пореден път в Истанбул...
Не знам точно кой по ред, не ги броя, не е и важно де...
Важно е друго... Всеки път като стъпя там виждам нещо, което ме грабва, нещо, което ме вдъхновява, нещо, което ме кара да се чувствам самотна... Да, самотна, защото пред такава красота, събрана през вековете от десетки цивилизации, няма как иначе да  се чувстваш...
Толкова много красота, че ти се иска постоянно да се я споделяш, а ако не можеш да го направиш, обзема те неспокойствието на самотния романтик...
Преди време ми бяха направили забележка, че не правя разлика между това да си сам и да си самотен...
Не бях абсолютно съгласна... докато не застанах пред тази гледка:


Хората около мен ахваха, коментираха, радваха се, пушиха, говориха по телефоните си...
Но... точно в този момент аз разбрах, че да си сам и самотен може да бъдат толкова полярни неща...


Обичам Истанбул, мразя простотията на манипулируемите жители на Истанбул...
Но нали съм от хората, които не могат дълго време да са в лошо настроение, а злото го забравят светкавично, та нащраках се, ама не напълно :)





















Искам пак да отида в Истанбул, но с хора, та даже и с един човек, който споделя моята визия за случващото се в този свят и живот... Човек, който има търпението да ме изтрае да си седя спокойно и безмълвно на едно място и с часове да гледам КРАСОТАТА, докато очите и душата ми се изпълнят с наслада... 

2 коментара:

  1. Здравей,Седрие:)
    Готини снимки!Отново!
    Весело посрещане на НОВАТА!
    Поздрави,
    Катерина.
    п.п.Липсваш във фейса(не само със снимките...
    а с настроението,различността..

    ОтговорИзтриване
  2. Здрасти, Катерина!:)
    Благодаря ти, за много години:)

    п.п. Относно ФБ, има един лаф "Славей от вратца излита, щом ръка не знай насита..." :)
    Нещо такова се случи и при мен :)

    ОтговорИзтриване