Абе, то всичко "зависи", ама хубаво е да знаем някои неща, макар и да "не зависи".
Сега, един юрист ако не знае този член, за какво повече да говорим, но ако един стругар, примерно, не го знае; е, тогава не е болка за умиране,но ако го знае, може да причини някой някоя "болка". Т.е. всичко е въпрос на гледна точка, възприятия, съвпадения, пресечки на разни "съдби"...
Знам, че много е лесно да се намери какво гласи този член от КРБ, но не съм преподавател-садист, да карам читателя да рови и търси, а аз да се кефя на това "колкооо съм умна"...
Та чл. 39 от Конституцията е един много важен за мен член, който е написан точно така, както не бива.
За какво иде реч?
Ами чл. 39 има две алинеи, а именно:
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
Супер! Мога да говоря, дърдоря, изобразявам, псувам, разнищвам, абе... "да се изразявам" чрез каквото намеря за добре, щото съм, видите ли, "свободна". (Даже мога да рисувам, да издавам звуци...)
Така... Казах, че този член е написан, така, както НЕ бива... И защитавам идеята си...
Представете си сега, един човек, който никога не е чел КРБ или не е чувал за този член 39-и...
Чете моята статия и разбира, че има право да говори каквото си ще, щото върховният закон му позволява. Чудеснооо...
Но... (ех, как винаги има едно "но", да му се не види, значи)
Този чл. има и алинея 2...
чл. 39 (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Т.е., не можеш "да се скриеш" зад ал. 1 и да ръсиш глупости, че еди кой си бил гей или крадял от майка си (или нещо от рода).
Ама защо го добавяте след тази важна алинея 1 бе?!
Сори, че разбих сумати мечти, правейки това уточнение за втората алинея, ама хайде да я запомним, хайде да я прилагаме, както с охота прилагаме (даже и да не сме чували за нея) алинея първа...
А, да. Също като прочета тази втора алинея, волю-неволю си казвам "Свободата на мнението, чрез каквото намериш там, означава, че аз трябва да говоря само "хубави" неща, така ли?"...
Престъплението, насилието - там няма какво да спорим, ясно е, какво се има предвид и колко хубаво, че все пак са уточнени, след това гръмко изявление на алинея 1.
Та така... За мен чл. 39 е един от най противоречивите в КРБ. Първо ти казва "изразявай се, както намериш за добре", а после изведнъж "но, хайде да не казваш лоши работи, че...".
Факт е, че мненията ни не винаги са "добри" и "ненакърняващи" нечие име...
Тогава, имаме ли право да се изразяваме, без да нарушим алинея 2?
Кой знае, не съм конституционен съдия, не мисля и че мога да стана някой ден. Това е мое тълкувание, дали е вярно или не - има ли особено значение за някой? Едва ли...
Размишлявам си тука...
