"Umbrella-Singin' In the Rain" Full Performance

D--->S

Днес е 13 февр, де факто утре е 14-и... Свети Валентин, ден на влюбените и... ден на ресторантите и цветарите.
По-скоро на цветарите и ресторантьорите, мда... отколкото на самите влюбени.


От студентските си години още, не можах да възприема този празник и 8 дек., също. Може ли да има ден на студентите, ден на влюбените?!
Нима трябва да има обявена официално дата, на която трябва да получаваме картички, подаръци, поздравления за това, че сме влюбени и то от половинката?!
Мне...
Може да прозвучи егоистично, високомерно и капризно, но обичам да чуя и усещам това ВСЕКИ ден! Да, абсолютно всеки ден... Не ща един ден в годината да ми се поднасят цветя, подаръци, целувки и милувки, почерпки, защото някой си комерсиалист - хитрец, усетил тази слабост на двойките и решил да си докара допълнителен доход и да стимулира продажбата на иначе супер-ултра ненужни неща като:

Някои ще кажат "Колко е милооо!" Ами... Честно казано едно мече с възглавничка с надпис "Обичам те", не ми говори нищо... Тези неща не се говорят, не се разказват, те се показват, доказват на практика.

Понякога един жест, един поглед, една прегръдка струват и се оценяват с пъти повече от малоумните поздравителни картички, мечета и т.н.

Любовта е чувство и като всяко едно чувство трудно е да намери материална форма, която да го покаже и докаже.

На студенските празници по същия начин. Ден за празнуване, напиване, ядене и т.н.

Ами... То дните на студентите в България е предимно това, не виждам какво е специалното на този празник? Да отидеш на някоя хижа за 1 нощ, да се насвиркаш като ненормален и да се прибереш с главоболие, като при това си платил тройно повече от нормалното за тази хижа, щото е ПРАЗНИК...

Тъпо е...

Така е и с 14  февруари... 

Някои ще кажат "Тая злобее, щот` не знае к`во е любов!"

Ами... всъщност знам и затова твърдя, че любовта е нещо, което иска всеки божи ден да се показва и чувства. Не може да кажеш днес е ден на влюбените. Ами утре, вдругиден, по-следващия, след 1 седмица и т.н., и т.н.? Те какви дни са? Не са на влюбените, щото са се разлюбили? Глупости...

Друга е темата, че в България, особено в България, празници и поводи за напиване много, за което причината и проблемите трябва да се търсят на друго място, мисля...

Обичам и не мисля, че мога да го покажа и докажа в един ден, с един подарък, една вечеря...

Толкова по-сложно е, че нямам накъде...

Пак това е черта на любовта, на истинската любов, особено, ако влюбените са над определена възраст, когато онази младежка еуфория и недоразмисляне вече са далеч в миналото...

Обичайте се, това е важно и го казвайте и показвайте на любимите хора. 

Тези празници, глупости са измишльотина на пазарната икономика. Има търсене (D  - demand), има адекватно на него предлагане (S - supply). Това е! :)

Хелън Фишър ни казва защо обичаме и изневеряваме

http://www.ted.com/talks/lang/bul/helen_fisher_tells_us_why_we_love_cheat.html

Цитирам:

"Накратко - можем да обичаме по повече от един човек наведнъж."

Йес, бейби :)

п.п. Мъжо, не, не ти изневерявам, просто... така да споделя... мхм... :)))

Slow Dancing... :)

So many times...

Докато се прибирах от работа днес, пуснаха по радиото този доооста комерсиален дискотечно-хаус хит от студентските ми готини...
Ето го нагледно и звуково:

Тъй, няма да говоря за студентските дискотеки и партита, на които се блъскахме като ненормални, един Бог знае защо...

Сега, вече като скучно счети, което седи цял ден пред бюрото, искам да споделя с вас някои неща, които запечатахме на 06 февруари на лето 2011, след соу мени таймс зимуване вкъщи и около Варна :)

Приятно слушане на горната песен, ако ви кефи, ако ли не - пуснете си това, за да си припомните невероятния талант и майсторство на този велик китарист, който вече не е сред т. нар. "живи"...

Та запечатаните неща:))) Ето ги:)

Зор си е... да снимаш хора...

Не мога, умирам от притеснение, откачам... не мога да снимам хора!
Ама аз съм си пейзажист, за какво ми е да снимам хора, ама опитвам се от време на време и аз...
Едва ли ще открия топлата или някоя си там вода, ако кажа, че снимайки най-близките ми хора се чувствам най-спокойно, а и харесвам някоя и друга снимка...

Ето няколко снимки на хора.. Портрети ли са не знам, аз съм си пейзажист, не ме критикувайте :)

 

И други :) че не ми се рови из папки и дискове :)

Зима, зима... какво като е зима :)

Добре де, студено е, плащаме повече ток и тем подобни домакински драми :)
Обичам зимата, нищо, че съм влюбена в морето. Планината ми е любовник № 1:) 
Тъй... миналата неделя се насладихме на зимното море, зимния пясък, зимна Варна :)
Ето малко визуални неща за една нетипична зимна разходка край морето и около него :)

За тези снимки получих следния коментар "Какъв е този баланс на бялото бре? :)))) Розови кози!"

Рибарското селище беше обичайно за този сезон - пусто. Само едно семейство се навърташе в околността, по-скоро децата им :)

Бяха изключително любезни, като ни поканиха да се постоплим вътре. Не се възползвахме, че ставаше късно и слънцето почти залязваше, та ги оставихме и се запътихме към едно място, което с увереност мога да кажа, че е проектирано за мен :)

Кой обича повече от мен Варна, а? :)

Много си я обичам, много много мноооого... :)

След като се насладихме на мъглива Варна от Панорамата на Галата, се запътихме към любимо място за приказки  и готино чайче:

Мдаа, Мотор Бар... Много приятен интериор, нищо, че се пуши вътре, вентилационната система е на ниво...

Музиката е приятна, даже супер готина, персоналът е внимателен и обстановката много допада :)

Може би единственият кусур (за мен де) е, че е близо до "Мъчителницата", т.е. т. нар. ВИНС :)

Една зимна неделя... край морето... ;)