понеделник, декември 27, 2010

Едно от лицата на Истанбул

27 декември е, 1 (словом: един) ден не ми стигна, за да слея коледните почивни дни с отпуската + новогодишните почивни дни, та съм в офиса...
Какво да се прави, не се оплаквам, щото цяла година взимах отпуск, когато си пожелая и чак се учудих, че са ми останали още 3 дни за тази година... Та от утре, надявам се, да изчезна до догодина :)

Ама стига философия, какво заглавие поставих на статията, а за какво взех да пиша... Много се разсейвам тези дни. Онзи ден, каква разсеяност ще да е била, смъкнах полилея в стаята ми, докато се опитвах да го изчистя. Ще каже човек, че съм голямата домакиня... Веднъж годишно го чистя тоя полилей и то се случи точно на Бъдни вечер, когато няма никой вкъщи и всички приятели празнуват със семействата си... Та стоях на тъмно. Голяма романтика беше, няма що :)

Както и да е, ето малко снимки от улиците на Истанбул, докато се шляехме с апарати в ръка :)

п.п. Ако тези хора разберат, че съм ги снимала, дали ще ме съдят? Мисля, че снимките добре се получиха, пък и аз съм готина "фотографка", надявам се да ми простят ;)



















Тези последните младежи не са гейове (предполагам де, знае ли човек все пак)... Просто се бъзикаха за целите на изкуството :)

Горната червена къща от предната снимка пък била някаква известна къща от някакъв сериал, който давали по Бг ТВ, накараха ме да я снимам, но честно казано за сън нямам време, камо ли за сериали...
Весели празници и много готина Нова година :) 
Аз вярвам, че ще е така ;)


сряда, декември 22, 2010

Из улиците на Истанбул

Бях за пореден път в Истанбул...
Не знам точно кой по ред, не ги броя, не е и важно де...
Важно е друго... Всеки път като стъпя там виждам нещо, което ме грабва, нещо, което ме вдъхновява, нещо, което ме кара да се чувствам самотна... Да, самотна, защото пред такава красота, събрана през вековете от десетки цивилизации, няма как иначе да  се чувстваш...
Толкова много красота, че ти се иска постоянно да се я споделяш, а ако не можеш да го направиш, обзема те неспокойствието на самотния романтик...
Преди време ми бяха направили забележка, че не правя разлика между това да си сам и да си самотен...
Не бях абсолютно съгласна... докато не застанах пред тази гледка:


Хората около мен ахваха, коментираха, радваха се, пушиха, говориха по телефоните си...
Но... точно в този момент аз разбрах, че да си сам и самотен може да бъдат толкова полярни неща...


Обичам Истанбул, мразя простотията на манипулируемите жители на Истанбул...
Но нали съм от хората, които не могат дълго време да са в лошо настроение, а злото го забравят светкавично, та нащраках се, ама не напълно :)





















Искам пак да отида в Истанбул, но с хора, та даже и с един човек, който споделя моята визия за случващото се в този свят и живот... Човек, който има търпението да ме изтрае да си седя спокойно и безмълвно на едно място и с часове да гледам КРАСОТАТА, докато очите и душата ми се изпълнят с наслада... 

понеделник, декември 20, 2010

Sea, sand and sun




Добре де, може би 'mountain, snow and wine' :)
Ама нали не искаме да сме от хората, които цензурират първо и предимно себе си? Нали? :)


Вънка било 7 градуса (по Целзий), вътре е... не знам колко е... До климатика е 28, до прозореца (де факто до мен) е най-много 19-20...
Относително е, сиреч...


Та щом е относителноооо, дайте да си помечтаем, вместо да отричаме това и онова, щото било 20-ти декември и оставали точно 365*2+1 дни до Апокалипсиса на маите или там както го наричат Те...


Хайде аз почвам с мечтите... 
Затварям очи лекинкооо... Звучи песничката от горния клип... Игнорирам обстановката, щот само да ви попречи да се концентрирате (да не забравим, че съм счети ;) ).
Та така...
Очите затворени леко, звучи чил музика, топличко е, вънка снежна зима, чайчето е под ръката ви... 
Е, къде сте? :)
Как сте? :)
Какво виждате, правите, чувате? :)
Как е около и вътре във вас? :)


Аз лично прелитам от място на място... Ту съм на някакъв тропически остров и с коктейл в ръка лежа на плажа, ту съм пред камината на някоя планинска хижа с чаша винце до мен...
Първия път виждам безкрайния хоризонт на океана, втория - високите снежни върхове около мен...


..........
Някой чука на вратата... Не, не на хижата, не на вилата, а на офиса :)
Отварям очи, виждам папката пред мен, телефоните до мен, клавиатурата под ръцете ми...
"Да! Влезте, моля..."...

сряда, декември 15, 2010

Wait for Me Istanbul...

Попаднах тука на едни снимки от миналата Коледа... Бях в Истанбул...
Тази година, седмица преди Коледа, мисля да направя същото...
Времето е кофти, но се надявам всичко да е наред, за да мога след 350-360 дни да пиша тука хубави неща за 16-20 декември 2010-а...
Обичам Истанбул... Това е Вечният град... Толкова е пъстър, толкова е наситен с живина и емоция... С любов...
Преди 350 дни някъде, като обикаляхме из улиците и по-известните места на Истанбул, просто се наслаждавах на това, което виждаха очите ми... На моменти адски ми се приискваше да мога да снимам някои неща, някои моменти, лица... Толкова много неща говореха тези лица...
Но нямах никакъв апарат (не само в мен, а по принцип)...
В последствие намерих един за 2-3 дена, колкото да имам някакъв си спомен от престоя...
От фотография и понятие си нямам, разбира се...

Днес, 350 дни по-късно, имам собствен апарат, не кой знае какъв апарат, но мой, с който съм запаметила много места, много неща...
Имам и малко повече понятие от фотография... Знам какво е бленда, знам и какво е ИСО :)))

Надявам се да има условия да направя 2-3 снимки, които да ме подсещат за емоциите, които избледняват с времето.
Та докато се рових из папките, попаднах на няколко снимки, които възвърнаха прекрасните, наситени с много емоции моменти...
Ето някои от тях...
















След една седмица, надявам се, тука да има по-слънчеви и по-внимателно направени снимки на местата, които обожавам :)
Един познат, преди време, ми беше казал, че няма смисъл да си взема DSLR, пак съм щяла да снимам на ауто, пак снимките ми щели да бъдат същите...
Е, не го послушах... 
Надявам се, да  мога да го покажа и докажа със сравнение на снимки от едно и също място:)