Ако във фотографията нещата са предимно въпрос на гледна точка, то в музиката определено са въпрос на настроение...
Ето шест версии на (уж) едно и също нещо...
Wicked Game...
Номер Едно
Номер две
Номер три
Номер четири
Номер пет
Номер шест
А ето и оригинала...
Кое повече ви харесва не знам... В различните моменти и настроения ме кефи различният кавър... Честно казано оригиналът не ми допада в нито едно настроение...
Някои ми дрънкат, че нямало такова нещо, наречено любов, ала-бала... Същите тези някои, в същото време, и ми реват, че "Животът е скапан и гаден!" Мда, мили мои, такъв е, ако не си отворите очите и душите към хората и живота... Няма начин да не е...
А ако има една истина, в която да съм убедена за този живот, тя е, че сме родени за да обичаме... Това е... Без обич и взаимност човешкото същество е загубено в бездната на самотата, унилостта, нещастието, болката, мрака...
Затова... обичайте! Обичайте човека до вас, обичайте живота, обичайте красотата около вас, полъха на вятъра, миризмата на чистите дрехи, уханието на едно бебе... Няма значение какво обичате, просто обичайте и не очаквайте нищо насреща... Това е истинското щастие...
Аз обичам много неща и няколко души... Аз адски много обичам, обаче, две неща - морето и компанията на приятен човек до мен...
Ето какво оставихме за спомен от този уикенд, втори уикенд на 2011-а :)
Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш...
От първите съм, ама много много от първите. Виждате ли ме, ей там на първия ред размахвам ръце в еуфория:)
Никога не е излишен един различен поглед върху нещата. Затова е хубаво и сватбените фотографи да са двама:)
Хайде, черпя ви с тези 6 кавъра на до болка познати песни. Не, не отричайте, преди да сте изслушали поне 30 секунди всяка една... от двата края на песните :)
Пише, че от Каменар има хубава гледка към Варна... А Варна е хубав град, осветен приятно, а Седрие много обича Варна и е нощна птица...
Та получих предложение за нощни снимки, но... дестинацията беше изненада...
Друг е въпросът, че не останахме само с Каменар, но това е друга тема :)
Това село има много лоша слава заради обитателите му :)
Някои минават доста транзитно от там, други изобщо не минават. :) А онази нощ имаше полиция на всеки вход/изход на Варна. Проверката на документи не ни се размина, но на въпроса ни "Какво е станало? Защо е тази мярка?" получихме отговор "Вижте новините." Тъй като нямам ТВ, рових в нета, ама нищо не намерих, следователно не са убили Бойко Борисов, нито Папата е в България....
Както и да е...
Тази вечер снимах следните снимки:
Последните три не са от Каменар, от друго място са, точно противоположно на Каменар, т.е. след Аспарухово :)
До тук ок, нали? Чудите се, тази защо е изтрила профила си от Фейсбук заради тези снимки?
Да, ама апаратите бяха два...
Другият сне следния кадър:
Хубава снимка, нали?
И аз така мисля... :)
И доста хора така мислят, но не от гледна точна на фотографията и изкуството, а от егоистичната, злобарска гледна точка...
Тази снимка стана профилна снимка на модела от ляво, със знанието и позволението на модела от дясно...
Но доста хора си пожелаха да са на мястото на модела от ляво и вместо да спретнат уменията си, да спрат да цензурират мислите и желанията си, втурнаха се да злобеят...
Злобейте!
Това е последното ми обяснение изобщо за цялата простотия около този тъп фейсбук...
Имам блог, сайт, мейл, скайп, телефон...
Който желае, може да се свърже... Който не желае може да говори, да прави намеци като на малоумен човек... Но повече снимки от рода на последната няма да види...
На път за работа тази сутрин минах през сергийката до офиса, за да си купя мандаринки... С продавача се знаем визуално вече, няма как - всяка сутрин купувам мандарини и грейпфрут от месеци наред... Докато претегляше манадарините, които в момента хапвам, между другото :) нещо спомена по-скоро на себе си, отколкото на мен "Какво хубаво си беше времето, какъв е този студ бе?!" Докато си търсих портфейла, му отговорих "Аре в Бразилия!" Не ме отрази особено, от където направих извод, че не си пада по бразилките и каза "Абе даваха го да вали сняг, ама нещо...." "Остави снега, аз не знам как ще скочат днеска?!", му казах аз на свой ред. "О, те вече играят хора върху леда и го трошат..." ми отговори продавача... Усмихнах се, не за друго, ама защото най-сетни си намерих портфейла, платих му и изчезнах, за работа...
Та, след има няма час, час и нещо калените и закалени мъже ще скочат от Първа буна на крайбрежната алея във Варна...
Планирам да скокна и аз... О, не във водата, а до мястото на събитиетооо :)
Честит празник на всички празнуващи и особено на моята учителка по математика от гимназията, която има голям принос при избора на името на блога ми (морална роля... спомените от часовете по геометрия бледнеят обратнопропорционално на изтичащото време от онези години) :)
Изначава 'Let's the Sunshine', като едноименния саундтрак на мюзикъла 'Hair'...
Като не я намерих никъде с клип, реших да направя аз такъв, чудих се какъв да е, отворих една папка със снимки. Щях да сложа една единствена, ама после си промених решението и дадох 'Select All'. Много удобна функция между другото ;) Ползвам я често, особено във вариант 'Select All' ------> Delete :)))))
Снимките от папката не стигнаха за времетраенето на песента. Мързеше ме да вадя дискове и т.н., та затова дръпнах една от любимите ми снимки до края на песента. Ще ми простите нали? :)
Enjoy :)
п.п. Това е много малка част от 2010-а година :)))