С продавача се знаем визуално вече, няма как - всяка сутрин купувам мандарини и грейпфрут от месеци наред...
Докато претегляше манадарините, които в момента хапвам, между другото :) нещо спомена по-скоро на себе си, отколкото на мен "Какво хубаво си беше времето, какъв е този студ бе?!"
Докато си търсих портфейла, му отговорих "Аре в Бразилия!"
Не ме отрази особено, от където направих извод, че не си пада по бразилките и каза "Абе даваха го да вали сняг, ама нещо...."
"Остави снега, аз не знам как ще скочат днеска?!", му казах аз на свой ред.
"О, те вече играят хора върху леда и го трошат..." ми отговори продавача...
Усмихнах се, не за друго, ама защото най-сетни си намерих портфейла, платих му и изчезнах, за работа...
Та, след има няма час, час и нещо калените и закалени мъже ще скочат от Първа буна на крайбрежната алея във Варна...
Планирам да скокна и аз...
О, не във водата, а до мястото на събитиетооо :)
Честит празник на всички празнуващи и особено на моята учителка по математика от гимназията, която има голям принос при избора на името на блога ми (морална роля... спомените от часовете по геометрия бледнеят обратнопропорционално на изтичащото време от онези години) :)
Честит празник, госпожо! Да бъде симетрия! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар