Тази година, седмица преди Коледа, мисля да направя същото...
Времето е кофти, но се надявам всичко да е наред, за да мога след 350-360 дни да пиша тука хубави неща за 16-20 декември 2010-а...
Обичам Истанбул... Това е Вечният град... Толкова е пъстър, толкова е наситен с живина и емоция... С любов...
Преди 350 дни някъде, като обикаляхме из улиците и по-известните места на Истанбул, просто се наслаждавах на това, което виждаха очите ми... На моменти адски ми се приискваше да мога да снимам някои неща, някои моменти, лица... Толкова много неща говореха тези лица...
Но нямах никакъв апарат (не само в мен, а по принцип)...
В последствие намерих един за 2-3 дена, колкото да имам някакъв си спомен от престоя...
От фотография и понятие си нямам, разбира се...
Днес, 350 дни по-късно, имам собствен апарат, не кой знае какъв апарат, но мой, с който съм запаметила много места, много неща...
Имам и малко повече понятие от фотография... Знам какво е бленда, знам и какво е ИСО :)))
Надявам се да има условия да направя 2-3 снимки, които да ме подсещат за емоциите, които избледняват с времето.
Та докато се рових из папките, попаднах на няколко снимки, които възвърнаха прекрасните, наситени с много емоции моменти...
Ето някои от тях...
След една седмица, надявам се, тука да има по-слънчеви и по-внимателно направени снимки на местата, които обожавам :)
Един познат, преди време, ми беше казал, че няма смисъл да си взема DSLR, пак съм щяла да снимам на ауто, пак снимките ми щели да бъдат същите...
Е, не го послушах...
Надявам се, да мога да го покажа и докажа със сравнение на снимки от едно и също място:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар